Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.02.2018 17:01 - „Експертите“ като безгласни риби
Автор: lubovakoniamash Категория: Лични дневници   
Прочетен: 355 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Тези дни си спомних една история, която ми разказа мой познат ортопед. Случило се преди години, в онова време, в което бяха на мода силните момчета. Едно такова юначе с огромни бицепси и дебел врат попаднало със счупена ръка при приятеля ми. Докато го преглеждал, докторът се постарал да разсее своя пациент от болката, затова го попитал какво работи. Якото момче погледнало ядовито и тихо изръмжало: „Аз съм специалист!“

Сега си давам сметка, че времето на мутрите отмина, но „специалистите“ останаха. Някои от тях даже израснаха в „експерти“. И са също толкова силови, колкото и предишните. Е, не физически, но пък словесно… Смееш ли да им излезеш насреща?

През последните няколко седмици боледувам и имам повече време за четене, включително и на светски медии. От време на време пускам и телевизора. Та – нагледах се, наслушах се и се начетох на всякакви „специалисти“ и „експерти“. Те са все едни и същи. Имаш чувството, че са от една „банда“. И обикалят из медиите, за да правят „проблеми“ на всеки, който е дръзнал да не харесва така наречената Истанбулска конвенция. Направо ти иде да се свиеш на дивана и да почнеш да им се извиняваш, че си жив и бидейки жив – си толкова прост.

Има и няколко „услужливи“ сайта, които с партизански плам повтарят казаното от „експертите“ и „специалистите“ в някой сутрешен блок, сякаш за да те довършат, ако случайно все още не си потънал вдън земя от срам, че си „защитник на насилието“, „хибрид“ и „путинист“. А също и че джендър с лош смисъл няма, нямало е и няма и да има! А поповете са тунеядци!

Особено любима за словесен побой им е Църквата. Повече от 70 години каквото и да каже тя в тази страна – все е виновна. То не бяха смешки, то не бяха подигравки, клетви за смърт срещу свещеници… Мислех, че сме стигнали дъното. Но както винаги, дъното се оказва бездънно. И с появата на знаменития медиен експерт Георги Лозанов, започнахме едно ново пътешествие към центъра на земята. И тъй, затегнете папионките, тръгваме!

Говорил, значи, нещо Георги Лозанов по кабеларка и после един сайт угоднически събрал с метличка всички думи и ги изсипал за четене под смразяващото кръвта заглавие „За кого работи БПЦ?“ В първия момент се шашнах. Викам си: Край! Щом се върнахме на съветските лозунги от 30-те години, значи е въпрос на време да започнат да прибират поповете по мазетата и да ги карат да признаят, че водят подривна дейност за сваляне на властта или бламиране на отношенията ни със Съюза (в случая с Европейския, а не със Съветския). Като започнах да чета, това усещане се засили. Защото „експертът“ (явно и по църковните въпроси, а май и по всичко) пише, че Синодът престанал да действа като църковен субект и започнал да действа като политически. По-нататък се успокоих. Защото текстът се оказа посредствен. Обединява в себе си всички форумни клишета от последните години. Ако г-н Лозанов има някакъв медиен талант, то той е, че е събрал тези клишета в едно. Когато завърших с четенето имах чувството, че са ме върнали в първи клас, където си забравяхме недоизядената закуска под чина, после друг гладен първолак си отчупваше от изоставения сандвич от ненахапания край, а в края на часовете някой вече съвсем прегладнял, забравил за погнусата, дояждаше. А понякога закуската си оставаше недоядена със седмици и мухлясваше в найлончето. Мухлясала никой не я дъвчеше. Разбирате ли, г-н Лозанов, когато сандвичът мухляса, никой не го дъвче повече. Въпрос на хигиена. Дори и първокласниците го разбираха.

Думите на Лозанов са есенция от дежурните глупости – от помните ли разкола и как се дърпаха за брадите до вездесъщото и винаги съществуващо ДС. Има обаче нещо смущаващо, заради което си позволих изобщо да пиша, защото иначе текстът е изключително елементарен, за да му се обръща внимание. То е във въпроса откъде накъде Светият Синод ще си позволява да взема думата за Истанбулската конвенция, че и ще го прави бързо на всичкото отгоре. Твърде уморително е това отношение на „специалистите“ и „експертите“ по всичко. Ако Църквата не говори – защо мълчи, защото сигурно е задръстена и не се интересува от хората, а само от парите им за свещи. Ако говори бавно и предпазливо – значи се нагажда или шикалкави. Ако пък го прави бързо – значи е политически зависима. Ако мнението й е експертно – що се бърка в чужда област, ако е духовно – трябва да си мълчи, защото сме светска държава. Какво остава? Ами да вземе Светият Синод да кани на заседанията си Георги Лозанов и прочие „експерти“ и „специалисти“ по всичко и да ги пита какво трябва да прави и да говори? Или направо Георги Лозанов да бъде назначен за оберпрокурор на Църквата. Ще се задоволя да кажа, че в историята вече такива неща са се случвали. И подобно отношение на интелектуалците към Църквата обикновено предшества трагедии.

Ще се опитам простичко да обясня на изискания „експерт“ (и по Църквата) някои неща, които му се губят в знанията. Най-напред – за кого работи Църквата? Не Го познавате, г-н Лозанов! Но предполагам, че поне сте чувал за Него. Нарича се Иисус Христос. Църквата винаги е работила единствено и само за Него и чрез Него! И към Него кани всички ни! Личи, че не сте откликнал на гласа Му. Иначе щяхте да сте по-смирен. И щяхте да се попитате това, което аз ви питам сега: Кой в крайна сметка сте вие? От позицията на какъв държите такъв менторски тон на Църквата? Не сте й в регулаторния орган! Борбата с гордостта не е излишна на никого. Но „експертите“ по всичко свикнаха през годините, че могат да бият Църквата както им падне и никой никога да не им отговаря. Според мен, това време свърши. Както и свърши времето, в което някой някога ви обръщаше внимание. Идва времето, което ще започне да крещи към такива като вас за покаяние. Надявам се да осмислите това, което ви казвам.

Колкото до твърдението ви, че Църквата престанала да действа като църковен субект… А какво според вас прави един църковен субект? Нима тя е спряла да служи, да свещенодейства, да проповядва, да утвърждава в истината? Нищо такова. Именно това ви дразни, че Църквата проповядва. Че тя защитава християнския морал. И че особено в тези смутни дни народът я припознава като единствена своя покровителка. Това значи е проблемът? Църквата пречи да приспите народа и да му пробутате нещо, което той категорично НЕ желае! Да му го пробутате по същия силов начин, по който биха го направили вашите предшественици – яките момчета. Само че в момента използвате медийни бухалки, а не дървени.

Църквата гледала на Изток, казвате. Да, така е. Само че не към Путин, както ви е удобно да твърдите. Толкова нелепо съждение не подхожда на човек с вашите претенции за изисканост – който не мисли като вас, значи е хибридна издънка на Кремъл… Нещо повече ще ви кажа – Църквата гледа не на Изток, а към Изток: „Като поиска Ти, Изток на изтоците, да спасиш света, дойде в тъмния запад на нашето естество и се смири до смърт. Заради това Твоето име е превъзнесено повече от всяко име и от всички небесни и земни колена чуваш: Алилуия.“ (Акатист на Пресладкия Иисус, Кондак 10) Като ви гледам как говорите срещу Църквата, съм почти уверен, че текстът ви е непознат. Та, да знаете: към този Изток гледа Църквата. Към своя Спасител и Освободител. Тя никога не се е интересувала и не се интересува от временните ветрове – било източни, било западни. А всякога е гледала към Този, Който иде при нея, както Жених към своята невеста. Сложни неща са това – искат сърце, а не „експертен“ ум. В същия Акатист пише: „Многоречовитите оратори ги виждаме като безгласни риби, щом е реч за Тебе, Иисусе…“

И накрая, щом вие може да вземате отношение по делата на Църквата, защо пък аз като църковен служител да не ви питам за медиите. Дори имам по-голямо право да питам, защото за разлика от вас – медийния експерт – съм завършил не философия, а журналистика. И то пресонифицирана, че и аудиовизуална. И съм я работил не една и две години тая професия, преди да я сменя с далеч по-престижна. Та да ви питам, какво полезно вие лично направихте през последните 20 години, в които сте били част от медийните регулаторни органи? Станаха ли медиите по-добри? А по-обективни? Всъщност, може и да не ми отговаряте. Въпросите са реторични. Всеки вижда, че нивото на българската журналистика главоломно пада. А България е на 109 място в света по свобода на словото. 109-то! Например, свобода на словото имат само „специалисти“ и „експерти“ като вас. Някой някъде ви назначи за съвестта на българите и се възползвате от това постоянно. Пишете – българин да се наричам, първа болка е за мене. Питали ли сте се, дали тази болка не се дължи и на вас? На моралния провал на хората, които искаха да са нравствени стожери на тази нация? През последните години имахте неспирен достъп до медии, имахте свобода, която малцина имат. Какво направихте с нея? Какво полезно направихте, питам? Плодът на вашите усилия се вижда, както и плодът на Църквата. Всеки може да сравни.

Ако вие бяхте регулирали правилно медиите, сега хората щяха да им вярват, а не да ги презират. Нямаше да се чудят кое е хибридно, кое е фейк, а кое е истина. Днешният медиен свят е абсолютно невъзможен за дефиниране. Ние буквално сме затънали в море от манипулации, пиар трикове, откровени лъжи, политически шашми и поръчкови текстове. И това е благодарение и на „специалисти“ и „експерти“ като вас. И този мой текст няма шанс да излезе в някоя от „свободните“ медии, защото в него казвам неща, които не трябва да се чуват. И които не четкат егото на самите журналисти и „експерти“. Това обаче не променя ясното чувство за провал, което внушавате у хората. И което няма как да спрете. Провалихте се! И отново ще ви повторя – покайте се, докато все още има време!

Написах този текст с болка, защото журналистиката ми е слабост. И не ми е приятно тя самата изцяло да бъде превърната във фейк. В платена душевна услуга на някой богат чичко. А където не е за пари – е от невъзможност да различиш доброто от злото. Жалко е… Но най-вече го написах от любов към Църквата. Защото ми е невъзможно да понеса някой да я хули, без изобщо да я разбира. Без дори да иска да я чуе. Често ме питат защо не си гледам само църковните неща, ами се обаждам. Отговорът е – защото ми пука. Включително и за душите на ругатели като Георги Лозанов. Защото и за него Христос дойде, та да се обърне грешникът и да придобие живот вечен.
Автор:Отец Владимир Дойчев




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lubovakoniamash
Категория: Лични дневници
Прочетен: 655038
Постинги: 771
Коментари: 1086
Гласове: 1302
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031