Нощите, в които не мога да спя са за писане. За изхвърляне на боклука от мисли, за „разчистване на снега“ по Мураками.

 

Но и как да заспя като последните дни бяха наситени с приключения и емоции, а и днешния ден беше особен. Като се започне от абсолютно невероятния факт, че детето се събуди наспано и ..... усмихнато!

Не си спомням да се е събуждала с усмивка на уста откакто беше на около годинка. Да се е чувствала наспана също не си спомням.

Но след някои неприятни събития, може би, най-сетне, детето ще стане възрастен човек и ще започне да цени нещата, които получава отдавна наготово и приема за даденост!

Резултатите от ултралибералният ми начин на възпитание са все още колебливи, с някои падове напоследък, но аз все още тая надежди, че ще се докажат като правилни в по-дългосрочен аспект.

Разбира се, всички от „родата“ са убедени в обратното. Не ги виня. Не разбират.

Другото особено на деня беше, че фейса ми беше залят с новини, в които нямаше новина, за изчезването на Боян Петров. Адски ми е неприятно и ми е мъчно за този голям човек, но определено трябва да разкарам всички останали новинарски сайтове, които следя, освен един, може би, както вероятно и членството си в някои групи, защото повтарянето до безкрай на една изключително неприятна новина може само да скапе човек .... многократно. И никакви молитви няма да променят нещата.

Хубавите части на деня бяха към края му, в който не само че свърших добра работа, а и по никое време се оказах на пътеката за тичане.

Направо не мога да повярвам, че толкова много ще ми се тича в края на един дълъг и уморителен ден. Но времето беше разкошно. Прохладно, с малко облаци и въздухът беше наситен с аромати на цъфтящи дървета, билки и треви. Щурците пееха, но ги чух само за малко, че ми е по-добре да тичам слушайки мелодичен твърд рок.

Още по-добре ми е да тичам с компания, но при липсата на такава, мога да се задоволя и със залеза.

.... както при липсата на любим, мога да се задоволя и със съобщение, изпратено по мрежата: “и аз те обичам“ ...